ИСТОРИЯ

Село Климент /Овчеларе/ е едно от старите селища на Стрямската долина. Неговата история датира около 300 години преди освобождението на България от османско иго. За това говори факта, че името на селото се споменава за първи път в списъка, съставен от турската власт за облагане населението с данък в 1576 г. Това четем в документ, озаглавен „Извори на българската история  1- 12, София 1971г” в библиотека „Кирил и Методи” гр. София.

От кратките летописни бележки, оставени от  свещ. Михаил Петров 1938 г., четем, че първи заселници и основатели на селото ни са заселили се овчари от с. Дъбене и с. Войнягово.Вероятно от същите бележки се е ползвал и Гаврил Бараков и в своя статия, поместена във в. „Карловска трибуна” бр.43 от 1983 г. сочи за основатели същите овчари.

Това тяхно мнение се опровергава от някои факти, а те са:

Още в началото тук се оформят две махали: турска и българска със строго разграничено разположение и граници.

Турската махала се разполагала на юг от Голямата река. Малко турски семейства са заемали мястото на т.н.”Аджолова махала”, която се оформила като малка махала на мястото на днешната, където живее Пенчо Василев и др. семейства.Компактната маса османлии се разполагала между Голямата река и р.Кривча и източно от последната.А тези места, които са между двете реки и тогава, а и сега имали и имат много по-плодородна почва, за напояване могли да ползват водите и на двете реки. Подпочвената вода е много по-плитко и в много дворове от турско до днешно време са останали някъде и по два герана /кладенци/ в двор.

Българската махала се оформя на север от Голямата река, групирани около днешния храм. На запад българската махала не можела да минава дола, който днес минава западно от къщата на Павли В. Пандуров, Матей П. Боризов и др. Почвата на българската махала и в миналото, а и днес е много по-неплодородна,подпочвената вода е много по-дълбока, а водите на реката въобще не е могло да се ползват за напояване, защото нивото на реката било много по-ниско от това на махалата.Въобще природните условия за живот в турската махала били далеч по-благоприятни за живот от тези на българската махала. И ако тръгнем по пътя на логиката, ще приемем, че ако бяха първи заселници овчарите от Дъбене и Войнягово, те щяха да заемат мястото на турската махала, защото право на избор има първият заселник.

През 1885 г. в Източна Румелия.Броят на турското население е 663 души, а на българите е 339.Цифрите показват,че турското население било 2 пъти повече от това на българите.

И още един факт: българите правят своето гробище над махалата си, защото под махалата източно са били вече турските гробища. /разполагало се е, където е днес дворът на ТКЗС.

ДАННИ ЗА БРОЯ НА ЖИТЕЛИТЕ НА СЕЛОТО ОТ 1881 ГОД.

При преброяването на населението в селото ни е имало:

  1. жилица а/ къщи      –  212

б/ дюкяни  –       4

  1. жители а/ мъже      –   537

б/ жени       –   516

1053

а/ мъже българи –  180

б/ жени българки –  179

359 българи

в/ мъже турци      – 346

г/ жени туркини   – 317

663 турци

д/ мъже цигани – 11

е/ жени циганки – 20

цигани-31

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s